Днес се навършват точно два месеца, откакто България има нов еврокомисар.

Днес се навършват точно два месеца, откогато България има нов еврокомисар. Какво направи досега Илиана Иванова и какво възнамерява до края на мандата? Докъде стигнахме по пътя към Шенген и еврозоната, ще получим ли пари по Плана за възобновяване и резистентност, влага ли Европа задоволително в битка с дезинформацията и създаването на изкуствен интелект?

 

- Г-жо Иванова, към този момент два месеца сте еврокомисар. Как Ви се коства - като нещо, с което се привиква бързо, или като нещо, към което към момента се адаптирате?

 

-Няма доста време да се мисли. Трябва да се привиква и да се работи бързо, тъй като остава по-малко от година до края на този мандат. Има доста значими неща, които би трябвало да се свършат и в областта на образованието, на науката, нововъведенията, проучванията. Така че съм заредена с доста позитивен възторг, изключително след визитите ми в България с учени, откриватели и младежи с доста позитивна сила. И се веселя, че този прелестен сектор на бъдещето остана в български ръце. Така че работим с цялостна пара.

 

-Ресор, който, в случай че можем тъкмо да отбележим, е нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша - не са ли доста отговорности, поради обстоятелството, че краят на мандата на този състав на Европейската комисия е доста близо. Какво ще съумеете да постигнете и какво постигнахте досега в последните два месеца, откогато публично заехте поста?

 

-Права сте, че ресорът е голям, само че за мен е значимо, че успяхме да го задържим в тази целокупност, тъй като образованието е неизменима част от този развой. Наука, проучвания, нововъведения няма по какъв начин да вършим без образовани младежи. И една от най-важните цели, които съм си сложила, е довеждане докрай на европейското просветително пространство. Съвсем неотдавна, тази седмица, приехме един доста значим пакет за подвижност с образователна цел, която да насърчи и да отвори опциите за подвижност за всички младежи, за всички учащи, учители, стажанти да имат шанса да посетят друга страна, да се възползват от схемите за подвижност. Повишаваме доста и задачите като % от учащи до 2030 година да бъдат много по-високи от съществуващите сега и обръщаме особено внимание на учителската специалност, тъй като за мен това е основен детайл от целия триумф. Но за всичко това се връщаме постоянно към основите и подобаващото финансиране. Радвам се, че Европейският парламент и Съветът съумяха да се договорят идната година парите по „ Хоризонт Европа “ да бъдат увеличени с 85 млн. Имаме 60 млн. нарастване за „ Еразъм “ и 3 млн. за „ Творческа Европа “.

 

-Само за миг желая да Ви насоча към България. Предполагам, че към този момент имате усещания за настроенията измежду европейските ни сътрудници за обстановката у нас през последните месеци, тъй като виждаме, че има доста тематики, които директно касаят и Европейската комисия. Дерогацията за „ Лукойл “, митингите през последните дни са единствено част от тях.

 

-Това, което е значимо за мен и за нас като Европейска комисия, е България да излъчва непоклатимост и предпочитание за продължение на промените. Знаете, че имаме няколко основни цели и тематики, които преследваме. За Шенген от 12 години изпълняваме критериите. Тук позицията на Комисията е доста ясна и безапелационна - че изцяло се поддържа. Това е освен право, само че и обвързване на всяка страна членка да бъде част от Шенгенското пространство. И тук председателката и комисарите сме заявявали непрестанно във всички вероятни мотиви, срещи за ясната, безапелационна поддръжка. Имаме също идно приемане, дай Боже, скоро и в еврозоната. Но за всичко това би трябвало да бъде свършена работата от страна и на българското държавно управление, и на българските управляващи. Така че, по тази причина тази непоклатимост е извънредно значима, изключително в този комплициран миг на геополитически несъгласия.

 

-След като встъпихте в служба, споменахте, че Шенген ще бъде приоритет и за Вас като като еврокомисар, само че след няколко седмици има ново гласоподаване за България и Румъния по време на последния Съвет по правораздаване и вътрешни работи. Може ли двете страни да чакат положително развиване тази година, тъй като такова гласоподаване имаше и предишния декември да вземем за пример?

 

-Да, знам, че имаше и предишния декември. Знам, че и тогава се надявахме, надяваме се мощно и в този момент. Аз персонално имам вяра, че тези две страни - Нидерландия и Австрия, които имат някакви запаси за нашето присъединение, ще осъзнаят, че в действителност България в действителност дава отговор на критериите и от 12 години дава отговор на тези критерии. Ясно е, че има проучвателна задача, която е поискана от холандската страна. Комисията още веднъж е декларирала ясната си позиция и поддръжка и се надявам декември да имаме положителни вести.

 

-Но това е обвързвано и със стабилността у нас, както споменахте. Има ли непоклатимост сега?

 

-Критериите за Шенген са доста ясни и ние ги покриваме. И Трябва да се придържаме в действителност към това какво се изисква от нас, дали ние сме си свършили работата и когато това е реалност, мисля, че причините на отсрещната страна са доста слаби за какво нещо би трябвало или не би трябвало да се случи. Пак ще повторя, ние изпълняваме тези критерии от 12 години.

 

-От друга страна, Планът за възобновяване и резистентност - ще получи ли България предстоящите 800 млн. евро от втория транш, тъй като от Комисията зависи дали ще бъдат утвърдени териториалните проекти за обективен преход, които държавното управление изпрати безусловно в последните дни от крайния период. Обсъдихте ли тази тематика по време на визитата си у нас в този момент?

 

-По време на тази аудиенция се срещнах с научноизследователската общественост в Пловдив, в Аграрния университет говорихме за районни иновационни долини и други значими тематики с Българската академия на науките. Важно е да кажем за Плана за възобновяване и резистентност и териториалните проекти - това са две разнообразни неща, само че в последна сметка те са взаимосвързани, тъй като би трябвало да отговорим на съвсем едни и същи критерии и задължения, които сме поели като страна. Европейската комисия това, което би трябвало да свърши, тя го е направила. Приела е връщането на Плана от българска страна, проучва го, върнала е и забележки. Но това, което би трябвало да се свърши от наша страна - това, което е поето като първичен ангажимент да бъде спазено. Така че, тук бих призовала в действителност за една по-бърза и своевременна реакция от българска страна за това в действителност да не позволим да бъдат изгубени над 1 милиарда евро в идващите няколко години.

 

-Много бързо би трябвало да се работи, може би и от друга позиция, тъй като тези пари попадат в плановете на държавния бюджет за 2023 година Там е заложен недостиг до 3%, който пък е обвързван и с влизането на България в еврозоната.

 

-Точно по този начин. Вие минавате към идната извънредно значима тематика и приоритет, който постоянно е споменаван наред с Шенген, проектите и участието ни в еврозоната. Но там знаем също, че имаме доста, доста ясно открити критерии, един от които е, несъмнено, съблюдаване на нивото на инфлацията и бюджетния недостиг. Силно се надявам да успеем да задържим тези два критерия, тъй като идната пролет следва публикуването на отчетите за конвергенция на Европейската комисия, които ще отчетат напредъка и спазването на уговорките от българска страна. Радвам се, че във връзка с условията, свързани с участието ни в чакалнята, по този начин наречения и ERM II механизъм, сме приели съвсем всички нужни закони. Важно е обаче навреме да съблюдаваме и тяхното осъществяване.

 

-От друга страна, на напред във времето е и разширението на Европейския съюз. Председателят на Европейската комисия го поддържа, поддържа го и ръководителят на Европейския съвет, който по-рано тази година разяснява, че нови членки ще бъдат признати до края на това десетилетие. Но кои ще са първи - дали ще са страните от Западните Балкани, или страни като Украйна и Молдова да вземем за пример, при които се следи по-ускорен развой по европейската им интеграция от позиция на това, че този месец Украйна и Молдова получиха рекомендация за начало на договарянията за Европейски Съюз.

 

-Много е значимо да кажем историческата роля на този пакет за разширение, който беше признат предходната седмица от Европейската комисия за пакет страни, несъмнено, Украйна и Молдова, само че тук са Западните Балкани. И тук е значимо отново да кажем, че в този развой няма любимци или по-малко любимци. Има страни, които следват своята пътна карта в уговорките, които са поели. Има такива задължения, поети от страна и на Република Северна Македония във връзка с съблюдаване на уговорките за промени в региона на битката с корупцията, проведената престъпност, спазването на договорите за добросъседство, на протоколите. Съответно за Украйна и Молдова и за останалите, които са в този пакет. И тук аз не мога да предсказвам кой ще се оправи по-бързо и по-добре. Това зависи от самите страни и по какъв начин те извършват своите задължения. Но Украйна свърши в действителност чудеса. Огромна работа, поради комплицираната обстановка, нападателната война, която се води там. Реформите и желанието за участие са видни и аз мисля, че в това се показва желанието и скоростта, с която беше признат този пакет за разширение.

 

- Да поговорим за Украйна от позиция на ресора Ви, тъй като той включва и тематиката за дезинформацията. Според Вас след началото на съветската инвазия в Украйна по какъв начин се трансформира онлайн средата във връзка с дезинформацията? Достигнат ли беше някакъв пик, или може би той занапред следва, тъй като виждаме още една война - тази в Близкия изток сред Израел и Хамас ?

 

-Трябва да бъдем извънредно бдителни и битката с дезинформацията е развой, в който ние не можем да си позволим да изостанем или да предприемем една или две ограничения и да решим, че казусът е решен, в противен случай. Но аз бих споделила тук, че през призмата на ресора е извънредно значимо инвестицията, която вършим в образованието и информираността на младите за това какво са фалшив нюз и по какъв начин да се борим с тях. Тук е доста значимо и отношението ни към платформите и обществените мрежи, които вероятно биха разпространявали тези подправени вести. Да бъдем доста прецизни, просветителната функционалност, изключително бих споделила и в подтекста на идните европейски избори е доста значимо и присъединяване на младежите. Вие сама споменахте първоначално, че младежта също е част от ресора. Затова работим извънредно съществено и с младите, тъй че те да бъдат интегрирани в процеса на взимане на решения, да се чува техния глас и те да знаят това.

 

-Достатъчно ли са съгласно Вас ограниченията в това отношение на равнище Европейски съюз все още? Защото да вземем за пример виждаме обстановката със обществената мрежа X - още веднъж предизвестие от Европейската комисия за това, че тази обществена мрежа би трябвало да се придържа към регулациите на Европейския съюз за цифрови услуги - нещо, което в това време не се следи изключително.

 

-Позицията на Европейската комисия е доста безапелационна Бяха разпратени писма до трите огромни обществени мрежи, в които те би трябвало ясно да обяснят тяхната позиция и ограниченията, които подхващат незабавно да смъкват сходно наличие от техните платформи. И изобщо по какъв начин виждат своята роля в този извънредно сериозен проблем. Очакваме техните отговори, които ще бъдат оценени.

 

-Къде се намира все още Европейският съюз на международната карта, когато става дума за изкуствен интелект? Достатъчно пари ли се заделят за това съгласно Вас? И къде сега се нареждаме по отношение на страни като Китай и Сингапур да вземем за пример?

 

-Ако ме питате за бюджет, аз постоянно ще ви споделям, че е непълен, тъй като имаме продължителен недостиг от 100 милиарда евро годишно в Европейския съюз, в случай че би трябвало да покрием този най-малко от 3% от Брутният вътрешен продукт вложения в просвета и проучвания. Но това не значи, че Европа не е софтуерен водач и ние би трябвало да се стремим да запазим това водачество и да го усилваме, тъй като конкуренцията, Съединените щати и Китай влагат доста повече средства, доста повече вложения. Затова за тази цел работим извънредно интензивно с нашите асоциирани сътрудници. Радвам се, че идната година Обединеното кралство ще стане асоцииран сътрудник към стратегия „ Хоризонт Европа “. Водим диалози с Швейцария, Канада, само че тематиката за изкуствения разсъдък не е въпрос, който Европа може сама да реши. Ние сме водещи водачи по тематиката.

 

-Да, тъй като – с изключение на изгоди, от софтуерния прогрес има и опасности, които все още, в случай че няма задоволително вложения, както споменавате, по какъв начин може да се отстраняват?

 

-Напълно сте права и това е другият огромен аспект от тематиката за изкуствения разсъдък. Защото изгодите са безспорни, развиването е доста бързо, всекидневно, ежечасно, с извънредно мощни темпове. Но тук етичният аспект е доста значим и човешката устременост и темповете, с които се развива изкуственият разсъдък, би трябвало да вървят ръка за ръка. Тук е водеща ролята на Европа.